СВЕТЛИНА И ПРАХ
В пространството между
четирите годишни времена ще те намеря,
когато водят децата на разходка,
а душите се връщат назад
като мръсни съдове във
работническа менза.
Ние не сме религия
и никой не вярва в нашите
свети писания.
Погледите ни се скриват
в гънките на завесите,
които чужди молитви пропускат
и светлина, която пада.
Ще се докоснат ли нашите ангели
когато се прегърнем
в мрака, дали някой ще запали свещ,
за да провъзгласи царство?
Ние сме светлина от изгоряла клечка,
която става прах
когато някой я докосне.
Превод от македонски: Роман Кисьов