ИДЗИН НА БАБА МИ
приживе
преди нeотменимата казарма ми каза:
за да се види краят
трябва да настъпи началото
а сега изникна насън с думите:
скоро ще умра и вече няма да ти е мъчно
почина преди година
наяве си имам нейни думи истории
насън продължава да е жива
а с нея и смътната тъга
чието избледняване в съня
вероятно ще отвори вратата
на някакво празно пространство
което ще видим с какво ще се запълни или няма
или ще измести
въобще ще се стараем
да не изпускаме нещата
от поглед от ухо
пък да ги вложим в наличния материал
от нас какво друго да очакваш
не всички могат това в движение
не всички успяват в три-четири реда най-много
Из „Брик Лейн: неделя”, 2012