Златозар Петров: Поносимо
ПОНОСИМО
Отново се заскитваш в тоя град
понятно е
Не би изрекъл нищо срещу себе си
и срещу въздуха сгъстен в листата
Роден си да разглеждаш книги и витрини
да се помайваш да почукваш с пръст
Баналността те наскърбява
но това
е също констатация банална
Годините горят
а този град се пълни като вена
Аз помня хората от мойто детство
Те имаха достойнство
бяха мъдри
и не приличаха на тези тук
Какво се случи
На двадесет си вече смахнат
На тридесет сърцето ти изхвръква
а на четиридесет да не говорим
Какво се случи че актьорът се лигави
а проститутките престанаха да бъдат мили
Наскоро аз видях как три деца
заритаха един човек в лицето
Главата му се мяташе особено
и те се смееха
Той беше кукла
Несъмнено
умеем да привикваме с нещата
И Нерон
не бил чак толкова жесток
а просто свикнал с ужасите
Всичко станало
защото бил самотен и уплашен
Бил чувствителен
Но тези тук
Но тези клетници забързани
към своите заводи банки канцеларии
с ограбени лица лица-реклами
на тъпата посредственост
не са ли те виновни
Мисля че не бъркам
Виновен си кръчмарю че не даде
на Баховата музика да те докосне
Убиецо виновен си
че не застреля правилните хора
търгашите мръсниците и отрицателите на живота
Ти красавице
виновна си за твойто съвършенство
То вони
Селяко див
виновен си за сивия живот и телевизора
Какво ли още
О поети
прочетохте Рембо Аполинер и другите
но не тъгувате достатъчно
виновни сте
че влаковете не вървят добре
и хлябът не е вкусен
Да се молим
на тази светлина и на дръвчето
на котките дъжда и президентите
Все някой трябва
да ни чуе
Кукли