Глобално затопляне
В старите черно-бели документални филми
понякога можеш да видиш
младите на концерт или на протест
как се взират по особен начин,
все едно гигантско златно банджо
блести някъде там,
но твърде далеч, за да бъде чуто.
Те наистина не знаят, че ги снима камера.
С кръстосани крака на ливадата,
те търпеливо слушат речи
или кънтри певец, прегърбен
над малката си кафява китара.
Изглеждат изморени, като днешните младежи.
Спокойният начин, по който очите им,
досущ като камерата, се фиксират върху
определени неща, после се изместват
върху други, показва, че те знаят -
поемането на каквото и да било количество
слънчева светлина няма да попречи на
внезапното им остаряване.
Виждал съм новите петдоларови банкноти
с техните огромни и розови, хипертрофирали
числа в долния десен ъгъл и се чувствам
бесен и предаден.
Кои неща никога няма да се променят?
Пъпките на славните черешови дървета,
под които израснах,
с всяка следваща година
окапват все по-рано.
И сега всичко свършва преди началото на
пролетните празненства.
Младите.
Може би ще ни позволят да присъстваме
в техните сънища.
Превод от английски: Пейчо Кънев