СЛЯПА БАБА
Изчезналото ехо моля да ми се върне,
моля мислите си,
моля мислите си.
Ти не обичаш да играеш на сляпа баба,
права си, тук няма място за криене,
няма място за криене.
Да се скрия зад голата мисъл, която опитва да бъде,
да се скрия и в стих да прикрия лошите качества, може ли?
А защо не при онази топола червена, със златните птички,
тук веднага при мислите и желанията,
тук близо до мисълта за нещата-без-отдих,
точно тук й е коренът.
А, какво ще кажеш сега? Излез да те видя.
Мислех, че е време да приключим с лъжата,
само дето ми стърчат панталоните и част от якето,
стърчат ли, стърчат и ме издават.
Опитах и зад истинската любов,
мисля, че това е наистина нещото,
ако успея тук да се скрия, тогава наистина
съм голям майстор на криенето.
Търсиш ме, но няма да ме намериш.
Защо?
Защото се крия и мълча в мислите за различни
и много жени,
тук засега е идеалното място.
Не знам, ако откриеш системата, по която все още се крия,
о, това ще е наистина неприятно.
Позволи ми да лъжа и да тормозя,
позволи ми да вляза в живота ти,
каза, че искаш да си играеш,
точно така каза!
Моето криене сега се превръща в прикриване.
Има толкова места за криене и при теб, и при мене.
Веднъж успях да се скрия и гол да изтичам пред тебе.
За щастие, не ме видя,
понеже голият човек най-добре се крие.
Превод: Людмила Миндова