Веселин Гатало (1967 г., Мостар) е един от най-специфичните босненско-херцеговски писатели от новото следвоенно поколение. Творчеството му обхваща поезия, проза – разкази и романи както и публицистика с авторски колонки в списания и вестници сред които са Азра, НИН, Мотрища, Албум, Колапс, френският Hopala, чехското списание Kartki и др. Автор е на три поетични книги: „Време на месинговите перли”(1998, Сараево), „Amore al primo Binokolo” (Италия), „Лигавите сержанти” (2006, Сараево), както и на романите „(СФОР) Сиеста, Фиеста, Оргасмо, Рипосо” (2004, Загреб-Сараево), „Аз съм куче…и се казвам Салваторе” (2005,Сараево), „ГЕТО” (2006, Загреб), научно-фантастичния роман “Kafe Oxigen” (2007, Загреб), „Вълк” (2009, Сараево), „Снимка със спомен” (2009, Сараево), „Принцесата от Стената” (2010, Сараево), на сборниците с разкази „Рамбо, Разбойникът и онзи третият” (2005, Загреб), „Разкази за неспокойна нощ” (2008, Сараево), „Полята на тъгата” (2008, Белград) и пиесите „Апстиненти” и „Годишнина”. Носител е на наградите: 2003 – ИСТРАКОН за най-добър научно-фантастичен разказ, ЗОРО за най-добър сборник с разкази „Рамбо, Разбойникът и онзи третият”; 2004 номинация за престижната награда „Меша Селимович” за романа „Сиеста, Фиеста, Оргасмо, Рипосо”; 2007 - за най-добър хърватски научно-фантастичен роман за 2006 за романа „ГЕТО”; 2007 - „Алекса Шантич” за сборника стихотворения „Време на месинговите перли. По романа му „Аз съм куче… и се казвам Салваторе” е направена драматизация-монодрама и през 2007 е поставена в Зренянин, Сърбия. Пиесата „за деца и възрастни” печели наградата за най-добра монодрама на фестивала „Змаеви детски игри” в Нови Сад през 2010. Според данни на Градската библиотека в Сараево „Аз съм куче… и се казвам Салваторе” е най-четената книга. По едноименния роман, по сценарии на автора се прави дългометражен анимационен филм в Загреб. По време на войната в Босна и Херцеговина успява да избегне всички мобилизации. Говори френски, испански и английски език. Работи и живее в Мостар.
Проза