Упражнения по чуване
„Виж това поле, ти казах, с кафяво-черни гроздове
от семена, виж го и си представи звука, когато
всички в мигом заедно започнат да се ронят, -
велосипедите ни скърцаха към болното
око зад хълма, червено-синьо в миризмите
от вековните империи на водораслите,
„Виж това поле, ми каза, с празни стръкове
на копия наточени, очакващи на тях сам
да се наниже залезът, и течност тихо от тъма
да плъпне към морето и неговите отдавнашни
зелени клепки, представи си, каза ми,
бодящ звука му, който гледа как небето
цялото, преждевременно продупчено в блещукания,
само лети, възторжено и мрачно към озъбените копия,“
велосипедите ни скърцаха оттатък хълма
и нищо че болното око все по-напреде беше
и все по-оздравяло от миризливите империи
на водораслите, отвърнах ти:
„Скалисти водоскоци изсипват течността от
умиращото зрение, и онези от тревите копия,
забравили неподвижната наука, като карфици
забиват се в зелените клепачи на водите,
пречат на морето да потули в мрак убийството,
което е зачеване, отворено голямото око е
като кит прозябнал паст под бреговете,
от които падат сламчици от хора,
кит голямото око е - в пастта му ирисова
потъват галактики, слънца и черни вихри,
сламки копия човеци на платна ги правят,
и отпрашват отразени с тях в тъмното дълбоко дъно,
звука си представи на тяхното потъване,
на гласовете им ехтежa също,
диамантена камбана, удряна с чукове глухарчета,
перцата им ледени сърца са,
представи си после онзи звук, със който
след страшни векове на тъй много бавно премълчаване,
върху зелените клепачи водорасли,
в очите на морето поникват онез кафяво-черни гроздове
сърца на всички непознати звуци,
велосипедите ни скърцаха отдавна изоставили
отзаде хълма,
тогава двама чухме само
пук.