Гьокченур Ч.: Лютеница
ЛЮТЕНИЦА
1. тридесет и осми юли
(снощи изгорих на балкона всички речници,
никой от тях не съдържаше името ти)
той пише, че юли е по-дълъг е от лятото
дори летният дъжд е по-дълъг от лятото
името ти е по-дълго от косите ти
няма да напиша тук името ти
2. юли e по-дълъг от лятото
(ако това е месецът, в който подстригваш косите си)
казахме „да подкастрим лозата”, подкастрихме я
„да похвалим – казахме – на лозата сянката”, и я похвалихме,
небето е подгизнало от влага
и ни разказва за смъртта
съвсем достатъчно
за да изчисти всеки смисъл
обедът си търсеше мястото
в изречението
като тревожно възклицание
подкастрихме имената на обеда и напоения камък
(направихме го, за да живеят вечно)
„да направим лозови сърми”, си казахме
и ги навихме тези лозови листа
любихме се,
но онова, което не си казахме беше:
„хайде в сянката но лозата любов да правим”
3. лятото е мокра мишка, юли е самотно село
(дъжд, като изречение от разказ на марио леви[1]
Невъзможно е да стигнеш до града...[2])
моят град –
четиристишно хайку
сред полето стои
писах ти това лято „трябва да напусна училище,
карат ни да си сменяме имената”
писах ти това лято „ще ме мобилизират насила,
без да завърша актьорския клас, без повече пиеси в театъра”.
това лято ти написах още три хайку
това лято ти писах за цъфтящата азалия и как разпънахме палатки
в полето със сливите за първи път без теб
и как издателят ми върна книгата
написах дните са „еднообразни, пълна лудница,
но ние вече свикваме с това”
написах ти „отворихме бутилка бяло вино на вълнолома
и отбелязахме годишнината от откриването на първото издание
на “Института за сверяване на времето[3];
ревматизмът на леля се влошава
и сме принудени да изоставим домовете си”
писах ти „страната ни е разделена, всичко се разпада, но аз
не спирам да мисля единствено за теб”
не можах да ти напиша „изпратиха брат ти в санаториум”
езикът е концентрационен лагер, страната ми е карагьоз, застинал мим
актьорският ми клас ще си остане незавършен до края на дните
4. три хайку
(лятото е зноен пърформанс на открита сцена, есента е момиче, което
очаква реда си и потупва с крачета по пода)
юлско мляко -
в сянката на смокиновото листо
скакалец и пчела се любят
изпих три чаши вода от лятото,
хайку във втората -
разля се сънят на водата в обеда
очите ти са черупка от орех
гласът - бодлив див кестен
лятото няма да е мирно
5. лютеница
(езикът ухапа юли, сини камили минават през косите ти
полудели пустинни нощи)
лютеница, лютеница
името ти означава меден сос от чушки
но го научих твърде късно
Пояснителни бележки:
[1] Марио Леви е популярен турски писател, чиито книги са преведени и на български език, например "Къде бяхте, когато падна мрак" и "Истанбул беше една приказка". – Б. пр. Й. Б.
[2] Вграден цитат от Марио Леви: "има градове, до които можем да достигнем само във въображението си или, до които бихме искали да достигнем. Някакъв град, чиито граници са само в нашите начертани от въображение ни карти... град, чийто език разбираме и на чийто език искаме да говорим и тъй като той остава единствено във въображението, никога няма да бъде сринат и разграбен от никого ... хората в моите разкази са запленени от този град, но аз вярвам, че той отнякъде говори на всеки човек със своя история... и че той, този град, го привлича".
[3] Едно от много известните произведения на Ахмед Хамди Танпънар, поет, писател, литературен историк, есеист, с водещо място в литературния живот на страната.
Превод от турски и пояснителни бележки: Йорданка Бибина