Истории за очи
Очите обичат
да се отдават
на твърде малко измерения
на видимия свят
докато вътрешната лаборатория
превежда картините
в ангели
или в прощални
картички с пинии.
Пътуват очите
приковани за тялото
скоростта му ги повлича
съпротивляват се за кратко
но накрая го следват
и гледат нови различни неща
докато да се убеди
малко по малко и стихотворението
и започне и то да отразява
едно ново лице.
Остарявайки очите
се увличат по някой облак
по някой къс вода
който проблясва
и ги отвежда
отвъд красотата на пейзажите
отвъд кафените поля
в зениците ти
на едно място
където окото е светът
вижда и е виждано
и е както нишката на паяка
окачено в най-вътрешния свод
на черепа.
Превод от гръцки: Яна Букова