КАКВО Е ДА СИ СТАР
Да си стар не е грозно,
обяснявам на баба,
ала тя се тормози,
че е суха и слаба.
Гледай, бабке, листата
колко нежно стареят -
жълто-празнични стават,
уж умират, а греят.
Към прастарата къща,
във бръшлян пообрасла,
всеки поглед обръща,
даже снима захласнат.
Баба пак си е тъжна,
ала смее се грапаво.
От очите й дъжд
някак радостно капе.