Радослав Петкович: Теологически диспут в съвременни условия
ТЕОЛОГИЧЕСКИ ДИСПУТ В СЪВРЕМЕННИ УСЛОВИЯ
(1)
Открай време си беше трудно да прекъснеш Професора, особено ако не ти е твърде до дискусии; висиш на трамвайната спирка, където вместо трамвая те е застигнал дъждът, а преминаващите автомобили те обливат с вода.
Все пак направих опит:
- Но цялото поколение на руските мислители от началото на века, имам предвид Бердяев, Шестов, пък дори и ортодоксалните като отец Булгаков, Флоренски…
- Интелектуалци, писали книги – прекъсна ме той. – И вие ли сте интелектуалец?
- Не обичам твърде тази дума – отговорих аз.
- Както много други интелектуалци – отбеляза, – но книги пишете. И как мислите, кажете ми честно, какво променят те?
- Нищо – отговорих. След това почувствах, че не съм съвсем искрен и се поправих: - Малко.
Погледна ме. По-точно лицето му бе обърнато към мен, но стъклата на очилата му бяха напълно замъглени от дъжда. И без това се чудех какво ли виждаше с тези диоптри в полумрака, защото уличните лампи още не бяха запалени.
- Виждате ли колко вродена, естествена е лъжата за хората, а за истината се изисква усилие. Излъгахте спонтанно; едва след това изрекохте нещо близко до истината.
- Но да се върнем на темата. Хората, които изброихте, са написали прекрасни, велики книги – всеки по своему, – но те са променили света толкова, колкото го променят книгите, тоест малко. Коя повече, коя по-малко, но винаги твърде малко, безкрайно по-малко от Проповедта на планината.
- Ами Маркс – опитах аз отново.
- Мислите ли, че хилядите хора, които са умирали в негово име, са изчели преди това скучните му томове?
Съгласих се.
- И така – продължи той, - появява се един човек, забива няколко листа на портата на катедралата и какво става?
- Продължителна война – отговорих.
Изплаших се, че ще се ядоса, но той само ме погледна замислено.
- Прав сте. Защото няколкото страници, които Лутер написал и окачил на катедралата, са били истински опит – на практика последният успешен опит – отново да се драматизира отношението ни с Бога. Да осъзнаете, че съществувате само вие и Той, че съществува някой, който може да ви помогне в пътя, но няма никой, който може да свърши работата вместо вас.
- И кой в тази война е бил на Негова страна?
- Естествено никой. Защото, когато успеете да драматизирате отношението на хората с Бога, единственото, което им остава в защита, е да побягнат: да започнат да се избиват един друг. Бягат от Бога едни чрез други, и дори и войната е вид комуникация. Не напразно и Исус е казал: не съм дошъл с мир, а с меч. Затова първите християни във верски толерантния Рим са били и единствените, подложени на гонения.
- Възможностите за човешко бягство от тези въпроси са, разбира се, многобройни: така в крайна сметка опитът на Лутер довежда до поколения преуспяващи търговци. Хората послушали Лутер, започнали редовно да четат Евангелието и от всичко запомнили единствено историята с талантите, и то буквално: че като получите един талант, трябва да го умножите. И се втурнали да търгуват.
- Е, добре – съгласих се аз. - Не съм от онези, които мислят, че думата човек звучи особено възвишено, но не преувеличавате ли? Все пак…
- Все пак какво? – прекъсна ме остро той. – Опитайте се да ми отговорите: може ли да се говори за човешката природа по друг начин, освен като за паднала и покварена? Е, какво ще кажете?
- Ами, всъщност – започнах аз, - от една страна, вие сте прав, но…
Стори ми се – съвсем глупаво, - че някак си порасна; а след това ми се стори, че подметките му не опират в асфалта, а се носи на няколко сантиметра над земята. Потърках очи и, разбира се, всичко отново си стана нормално; всичко бе просто игра на нервите, сенките и мрака.
- Спрете да говорите като интелектуалец, щом не харесвате тази дума: но все пак да се върнем на темата. Отговорете, както се изисква от вас: с да или не. Веднъж поне се освободете от всички празни думи, които сте изрекли. Тръгнете от себе си – не от целия си живот, а от себе си в последните няколко минути, в този разговор, от дребните си лъжи и от всичко онова, което не бих могъл да предположа. Дали може и трябва ли да говорим за човешката природа като за паднала и покварена? Да или не?
- Да – процедих, загледан с отчаяние в мокрите трамвайни релси, над които неубедително светваха уличните лампи.
Из "Човекът, който живееше в сънищата"
Превод от сръбски: Русанка Ляпова