Песента на Ирод
Ти, о катедрало смълчана на горите,
там някъде пропукванията
от дървени скамейки,
на вълци нощни невидимите лапи
водят към олтара езерен в средата ти,
където богомолки любят се по зрак
и късат си главите, ах кръстилище
в подноса сребърен на отраженията,
Саломе, на ладия от гниещи листа,
ти, о смълчана катедрало на горите
Саломе,
на вълци нощни невидимите лапи
ритъм на процесия вдълбаваща се
тихо в средата на водите,
под фенерите на кръвожадно бели зъби,
подскачащи с вой край бреговете,
о катедрало грохотна на безмълвните дървета,
о ти норвежки самодивски напеви,
призоваващи плеяди бели мъжки призраци
с ефирни ризници проядени в звезди лилави перуники
наболи между ребра и мускул твърд от липси,
С-А-Л-О-М-Е,
чуйте този глъбинен рев тъй много тънък,
сал ом е,
главата на кръстителя лети под
вой на триста кинжала бели във вълчите усти,
старчески индийски песнопения от дъното
на дрезгави гърла,
о, смълчана катедрало на горите
разпукай твойта мощна тишина от звуци
и копията им нека снежните глави нарежат
на планините горе, твоя купол ти
Саломе, ти купол, катедрала,
езеро препълнено със Ти, парчета
мъртви богомолки -
снежинки падащи по черното лице
в средата, под олтара,
върху подноса сребърен от отражения,
главата на луната кръщава тази нощ,
без бяло тяло, без планети,
само нови, остро смъртни зъби,
кърви празната коруба ножница
на полумесеца,
и идва най-мъдра гола костенурка
...
ден
Ти, катедрало
изяла своите мрачни богомолци