нощта на мари
съдбата на мари е мрачна
ето затова обича котки
нощем страда от безсъние
преди моряците да са поели към морето
тя се рее край огледалата
флиртува с вятъра, възпяващ младостта й
и в нея скрити всички пътища приключват
на кого този бял мъж, от мрака създаден, прилича
мари в мрачното време
камбани от обвити в мъгла северни острови
неусетно се изгубват в нищото
всяко нещо е обвито, казвам, в тайна
както всяко нещо, сътворено от желание
се разпръсква после в хиляди парчета
тази мургавост, мари, е толкова изящна
тази самота така е тъмносиня
о, ужас мой, дойдох при теб от болката
кажи ми нещо, завърти се
заведи ме в планините на ума си
докато още утрото не е съвсем събудено
от нас струи живот към този град
дай да забравим котките, нощта невиждащи
хоризонта от измъчени работници
и от всички гласове, които ти преливам
да разголим тази тъмнина величествена
Превод от английски: Людмила Миндова