ПРОМЕНИ II
Движението му беше
сянка на някакви крила
които изчезват във далечина
Но и тази бясна сянка
събуждаше нещата във предела
върху който планината
подобно бог забравен
под плаща на небето
бди
Изведнъж проговориха немите неща
на всеобхватното време
земята в ухото на вятъра
минералните бои
във разговор с пороите
И някакви същества нереални
за любопитното око под тревите
прогласяха появяването свое
от невидимия свят
Всички крачеха замислени и неми
през покоя на снишените гори
и само той прибираше
шумовете във дъха
непознатите звуци срички и думи
мълвени под сянката на неясния полет
Всичко това сливаше неговото учудено чело
с някаква музика тайна
във реч която събужда и съживява
забравената и изгубена отдавна
цялост на света
Превод от македонски: Роман Кисьов