Йордан Велчев: Градина
ГРАДИНА
Празен град – с липсите си ме изпълва.
Бих казал, че съм умрял.
Ако не беше жуженето на една пчела
над цветчетата на килима.
И ако зад открехнатото перде на прозореца –
в просъница – не я виждах спасително
Нея
и нейните копачи на лехи
подобно на отвоювани от нищото фрази,
в които като казваме лопата,
разбираме глагол.
Из "Сияе" (1999)