МАЛИНИ
Ароматът на късни малини
изпълваше пазара до Маркале,
сенки се разхождаха из усмихнатия град.
Това бяха целувките на разцъфнали момичета,
цели планини от пламенни целувки
глъч всеобща като рояк пчели.
Пленени по сергиите тъгуваха малините,
вече позагнили от дълго чакане
морни плодове с цвета на кръв, засъхнала по устните,
отдавна откъсната невинност,
свежест, спаружена от слънцето,
а бяха сладки, лепнещи от сладост,
на половин цена – подвикваха търговците,
докато жените се оплакваха от скъпотията,
весело подрънкваше трамваят по кръговия си
маршрут
от Виечница до Илиджа.
Превод от босненски: Русанка Ляпова