Иво Рафаилов: уют
уют
С Мишка четем
стихотворение от Е. Йосифова.
Аз наум и почти отведнъж.
Тя с език, на малки порции.
В това стихотворение преминава някой,
обичащ да се оглежда в чужди прозорци
или да надниква през тях. Мисля си –
зависи от часа и ъгъла на светлината.
(Например сутрин, щом е от изток,
човек има място едва себе си да побере.)
И докато моето въображение може да спре тук,
Мишка, като малка печатарска преса,
размножава думите върху сивото си коремче
и по студените ми ръце.
Едни върху други:
лампа, перде, човек, раница и прозорец.
А от двете страни на прозореца възвишава
незаявените хълмове и ветрове.