***
Тя си отива.
Тича, тича надолу
по стръмната улица.
Тя си отива,
Вярата,
смалена, засилена по стръмнината,
препуска надолу, надолу.
Тя си отива,
тича надолу –
да не изпусне рейса,
да замине,
пуска с ръка в първото кошче
Надеждата,
недоизпитата
пластмасова чаша.
Тя си отива,
Надеждата.
Тича, тича надолу
по стръмната улица,
далеч от онези очи,
защото е свършила онази музика.
Тя си отива.
Дръпнала е пердето,
отворила е прозореца
да се проветри днешния свят
от вчерашните обещания.
Тича, тича надолу
по стръмната улица
Любовта.
Тя си отива.