Марина Трумич: По пустата, пустата улица

ПО ПУСТАТА, ПУСТАТА УЛИЦА

По пустата, пустата улица

опасно е сама да бродиш нощем,

когато липите сладостно ухаят

на чай против настинка,

трудно ти е да повярваш, че отново

ще разцъфтят липите

и ще заухае на пустата, пустата улица, истински

дълбока е вярата ни в липовия цвят...

и в разните му чайове

Пладне е. Слънцето пече в лицето ми,

а на улицата - меланхолия от гнилоч и сбогуване

и къде се дяна дълбоката ни вяра,

че отново утре

магазините ще се събудят,

а кресливите търговки

ще си подвикват

и щърбаво ще се усмихват,

докато безогледно ни напуска

сексуалната ни, покупателна и всякаква способност.

Превод от босненски: Русанка Ляпова