ПИСМО ДО ДАВИД ОЙСТРАХ
Били сте в Истанбул,
била е на концерта ви,
ощастливили сте изстрадала жена.
Очите й като протягащи се към дъжда листа зелени гледали към пръстите ви.
В своето писмо ми е написала “Забравих всичко”,
а освен кахъри нищо друго за забравяне си няма.
“Плаках”, казва, “поолекна ми”,
“Светът е” , казва, “хубав, аз – спокойна”.
Вие сте едничкият човек, маестро, от когото съм ревнувал.
Превод от турски: Азиз Шакир-Таш