ЖЕНИ
Напоследък срещам много жени
И всички те се различават
По възрастта си
По цвета на косата си
По социалния си статус
По формата на гърдите си
И по какво ли още не
Но всъщност...
Всички са еднакви
И всички те ме натъжават
А някои дори ме отвращават
Виждам превзети лицемерки
С онези наивно-усмихнати физиономии
Претендиращи, че всичко е наред
А всъщност това не е точно така
Виждам напудрени кифли на висок ток
С къси поли и екстеншъни на косите
Мислещи си, че света се върти
Само и единствено около онази дупка
Която се намира между краката им
Виждам отегчени и разочаровани съпруги
Сблъскали се с печалния резултат
От двубоя "Очаквания срещу реалност"
И сега всичко, от което имат нужда
Е просто да се изчукат с някого
Виждам привидно щастливи жени
Облечени с различни рокли
Бели, черни, сини, зелени
А някои са и с курвенско-червени
Всички са наконтени за някаква сватба
Която по-скоро прилича на парад на суетата
А наетия оркестър е във вихъра си
Свирейки някакъв тритактов микс
Между "Месечина" и "Калашников"
Понякога, по-рядко, но все пак
Виждам и що-годе свестни жени
От онези дружелюбните
Които винаги ще ти се усмихнат
Но впоследствие тактично ще ти кажат
Че просто са излезли с приятелките си
След което ще те оставят сам, на бара
С бира в ръка, заслушан в музиката
И тогава ще се зачудиш защо се чувстваш
Като аналогов човек в дигитален свят
***
И така
Виждам толкова много лица
В целия този океан от жени
Но уви...
Твоето не мога.