атина
аз виждам себе си умиращ
накъдето и
да обърна очите си
това е времето
нощта плаче в скута на майка си
кажи му всичко;
песни са дъщерите
на дългото минало,
инструменти са гребените сред тези дълги коси.
какво ако си спомняш своята баба
както си измиваш лицето с най-белите къщи
от синьо море, която казва
„не умирай преди да видиш морето
в което твоят дядо е измил себе си”
останки от моя живот
постоянно припомняни
къде да погреба себе си?
Превод от английски Иван Христов