Васил Балев: Стихотворения
КОДОВЕ НА МИСЪЛТА За „Стихотворения” на Васил Балев Всички познати на науката единайсет измерения* съществуват по определени принципи, които са едни и същи, независимо от начините на проявление. Един от тези основополагащи принципи е този за „скачените съдове”. Всяка мисъл, чувство и действие в един от световете има своето отражение в останалите десет. Когато човек генерира любов (без значение от вида и формата й), тя неминуемо се материализира в нещо прекрасно във всяка една реалност. И посоката разбира се не е линейна – от нашия триизмерен свят към останалите. Ние тук и сега също получаваме под различна форма всяка мисъл, чувство и дело, извършено някъде „там”. Проблемът е, че човекът рядко осъзнава тази взаимосвързаност на отделните компоненти на Цялото. Този дълъг увод беше нужен, за да въведа читателя в онова, което му предстои да срещне в поезията на Васил Балев. Въпросите на съзнанието и подсъзнанието са предмет на цели научни течения, школи и пр. Въпросът за над-съзнанието обаче от скоро навлиза в сферата на човешките интереси и започва осезателно да ни вълнува. Може би защото тук се преплитат и сливат в едно не само философия, психология и литература, но и физика, математика, музика и т.н. И не само. Говоря за всичко това по една-единствена причина. Поезията на Васил Балев разшифрова кодовете на над-съзнанието, т.е. смисловите потоци, които идват към нас от другите десет измерения.
До този момент - лично за мен в романите и разказите, на които съм автор, и в есетата ми върху произведения на съвременни български поети и писатели - интересът беше насочен в посока от „нас” към „другите”. И в частност – материализирането и въздействието на определен „наш” писмен текст във всеки един от останалите десет свята.
При Васил Балев откривам ефектите при обратното направление – проявлението на над-смисъла от „другите” към „нас”.
Всяка реалност има свои пространствено-времеви измерения. Или липсата на такива.Тази поезия посочва именно това – приликите и разликите, съществуването и не-съществуването, еднозначността и многозначността,еднородността и не-еднородността, разминаванията и сближаванията им.
...не може да се сбъдне
този свят у мен...
„Рожден ден”
Или:
...аз минавам през Времето сам като дим
с разкъсаното си от вятъра тяло...
„но тогава отново...”
И тук:
...затвори ли се времето отвън само, завърши ли се
този цикъл,
ти също ще умреш като ненужно вече знание...
„Бележки върху страница”
И още, и още – в целия цикъл „За Времето”:
...там
минутите зарастват
в междузъбни жилки, но
не са самото време...
Или:
...напуснало ни е завинаги
и този свят е само негова
гравюра.
Вниманието на читателя е притеглено от силите на поетичната гравитация и от един друг разнопосочен,безкрайно вариатативен и в същото време учудващо единен образ – огледалото, отражението.
Веднъж се сблъскваме с него като форма на Времето:”очевидно му допадат отраженията”(За Времето”).На друго място го срещаме като щит, с който се пази скръбта от „неизбежното пристигане” („Реторика”). В някоя трета реалност то е невидима тъкан, но също и материал. Основа, върху която и с която се изграждат други същности:”днес тишината ни прави прозрачни”(„Превод от руски”), или – „съвсем свободен от светлина”(„Едва сега...”).В следващо измерение – „...докато моят живот си оставаше сам/се живееше сам...”(„Едва сега...”)
Щрихирах накратко този над-смисъл, който има много аспекти.Един от тях естествено е езикът.Над-смисълът се нуждае от нов език, с който да борави. Васил Балев указва началните знаци на тази нова грамотност. Новите синтактични, семантични и дори графични белези.Новата поетика като ядро на този над-смисъл.
...единствено чрез думите на мъртвите
се вмествам в настоящето превръщам се
в съвременник на себе си...
„Писмо до Белармин”
За новите сетива, с които се възприема и може да бъде обговорен всеки обект:
...макар че вече не мога да чета поезия, а само да я разглеждам...
„Задраскано и белота”
За същността на над-смисъла, в разгадаването на който са мобилизирани всички човешки и над-човешки(вече) възприятия:
...да оживява в хиляди нюанси Текстът,
да честваме езикът чрез плътта –
докато самите ние станем истина...
„Скална рисунка”
Трябва да се отбележи обаче, че работата с езика е разнородна и нееднозначна. Понеже той така или иначе е само символ. Знак на мисълта и което е по-неприятното – той я изкривява.След неговата намеса мисълта се деформира. В резултат се получава продукт, който може и да е близо до нея, дори на моменти да я припокрива, но НЕ е нея.Не е смисълът, който тя носи, а само негов белег.
Поразителното в стиховете на Васил Балев е фактът, че тези деформации са сведени до минимум. Неговият превод на случването на мисълта в извънтриизмерното човешко пространство е може би най-близкият до истината и възможно най-точният,на който аз съм попадала.(Имам предвид само словото, а не математическия или музикален език например, които не само боравят с различни изразни средства, но те преследват и други цели, постигат други резултати).
Човешките съзнания са все още триизмерни, с тенденция към четириизмерност. Това е предадено брилянтно в „Теспис при езерото”, където се казва, че думите дразнят оратора „сякаш в устата има косъм”.
Мисълта на автора не се задоволява със старите, изпразнени от съдържание, категории и категорично отказва да продължава да се съобразява и да борави с тях.Той търси и намира нови като успешно ги поставя на местата им. Забележителна е лекотата и учудващо е умението на Васил Балев да извежда от добре познатото и втръснало вече старо само най-ценното зрънце, което посява в новото. Усещането за класика тук е само аромат. Защото той твори една нова класика. Визията на един античен синтаксис е само докосване. Защото той ползва един нов синтаксис.Архаичната лексика дори е само далечен отзвук. Защото той дава една нова лексика.
Накрая ще акцентирам отново върху най-важното. Езикът на Васил Балев е шифър. В стиховете му е заложен оня над-смисъл, обособяващ четириизмерната, дори – петизмерната реалност. В поезията му са закодирани всичките единайсет измерения.
Всяка дума тук отваря по една врата във всеки един от световете. А дали ние ще останем в добре познатата и удобна триизмерност или ще поемем съзнателно към следващото ниво на осмисляне и съществуване – това всеки читател ще реши сам за себе си.