КОГАТО ВРЕМЕТО СВЪРШИ
Остатък от друг век сме ние.
Затова не мога
за дом да говоря, нито
за смърт и подготвени болки.
Нито един див копач досега
не е открил стените между нас,
нито студа във костите от
останките на всички векове.
Когато времето свърши,
за истината ще поразговаряме тогава
и светулките ще направят съзвездие
върху нашите чела.
Нито един лъжлив пророк не е
предвидил чупене на чаша, нито
допир на две длани – две
големи истини, от които чиста вода
изтича.
Остатък от друг век сме ние.
Като вълци, пред мишената на вечната вина,
в пейзажите на питомната самота
потъваме.
Превод от македонски: Роман Кисьов