ЗАПИСВАНЕ
Говорих с Иван Методиев – не помня колко дни,
откакто беше умрял. Питах го – не е важно какво –
и отговорите му забравях. Бяхме както обикновено
на маса. Той пушеше, пиеше водка и мълчаливо
поздравяваше непознатите. И само неочакваното
желание да го записвам напомняше, че го няма.