Лидия Кирилова: съществува бавно
съществува бавно
разрязва на четири равни
слънчогледовите семки за салатата
уискито е с лед във формата на сфера
спи на пресекулки
сънува фрагментарно
обичайно лети през галерии
въздушен наблюдател
носи пари за билет в джоба на пижамата
съблича я преди лягане
обикновено не й се спи
гали го по гърба между сънищата и кошмарите
прави бижута оставя белези
плаче понякога
друг път съзерцава
остатъците от себе си с усмивка
пише насън
после забравя думите
по чаршафите по кожата
изтриват се от търкане едни в други
пише спомени
настояще
само утре няма
то винаги вече
е обречено на
бавно съществуване