В КАКВО Е ПРОБЛЕМЪТ
Отново се сблъсквам с мравките. Лично аз нямам нищо против тях. Напротив, смятам, че са много миролюбив народ. Освен това са бодри, неуморни, щъкат и пълзят, изследват и мъкнат, като обичат да ядат и да пият всичко, което аз самият обичам да ям и пия. Но за да се почувствам наистина техен гост в къщата си, смятам, че се налага да държат сметка за нещо елементарно по отношение на оцеляването ми сред тях. Вие, братя и сестри, казвам им, сте твърде много и аз се чувствам като натрапник сред вас. С всеки миг ставате все по-многобройни, докато аз оставам сам. Вярно е, не сте някоя дивашка глутница, не ме разкъсвате на парчета, не ме разпъвате на кръст. Обаче като се умножавате, сякаш ме изцеждате. А това, братя и сестри, също е вид изяждане. Изблъсквате ме и по този начин ме ръфате и смилате. След това вече може и да не съм натрапник сред вас, но съм все така натрапник. Ще бъда натрапник във вас, но нито моят, нито вашият проблем ще се решат по този начин. Тъй както гледам, не виждам как би могъл да се реши, ако продължите да се размножавате. Настроени ли сте да поразмислите над това и съответно да престанете с размножаването?
- В какво е проблемът? – мърморят мравките. – Дали си натрапник или не, ние само изследваме как функционира това, как изглежда светът с теб и с нас, а всичко друго е илюзия.
- Тогава в какво е проблемът? – повтарям аз.
- В нищо, човече – отвръщат. – Ти наистина не схващаш.
- Опитвам се да разбера, затова и се обръщам към вас. Май сте единствените, които искат да ме изслушат.
- Обърка се, обзе те страх, умът ти се вледени. Така става, като попаднеш сред нас. От своята илюзия се сгромоляса в нашия свят. Сега трябва да издържиш докрай в нашия опит. В това е проблемът. Трябва да изтърпиш, докато и този опит не бъде заразен с илюзия.
- Всъщност точно това не искам.
- Искаш, не искаш, все едно. И това е последното доказателство, че нищо не разбираш. Не съзнаваш, когато светът ти се привижда, че в него дори няма нищо за разбиране. Никакви черни проблеми. Ти си просто натрапник и ще си останеш такъв докрай.
После мравките се разпълзяха по мен и продължиха опита си, без да ги е грижа, че се мъча да ги изтърся от себе си. И без това всичко, което върша, е само част от ролята, която са ми отредили.
из „Прочетено в очите ти“
Превод от сръбски: Русанка Ляпова