ОТВЪД ВИДИМОТО
От тъмнина във тъмнина води пътят
Нова Светлина променя всичко
Надвесени звездите известяват Утрото се провира
в присвитите едва очи тела небесни непознати
във висините се множат носейки трепет
Вик на дете се чува наблизо
Започва нова светлина във света без светлина Но
тътенът не спира Нито димът Нито сълзите секват
във сянката на яловия вятър
виещ във грозна доба
Детето вече е затворено във кафез от бръчки*
Във света
И повече във времето Мръщи се
ясното небе Във облаци Във сенки
които се постилат не търсейки дните
нито предела под покрова от покой
Ароматите на жасмина и на карамфила се крият
от натрапничките сажди Развяват се ведрите нощи
които не намират своята луна
Отдавна вече я е изгубил и този
замисленият пред дивите речи във кавгата
И любовта Тази река излята във далечина
пресушена от пясъка на дългото мълчание
Премала във която словото още свети
като светулка върху цвят във троскота на годините
Тази спонтанност ведра от тъмнината на битието
която води от мрак във мрак
Във бръчки дълбоки И повече
Няма я вече
___
* По Блаже Конески (Б.пр.)
Превод от македонски: Роман Кисьов