Ти ме погледна
и някъде далеч се отвори и затвори прозорец.
Погали ме
и се намокрих до кости
от дъжда, който валеше зад прозореца.
Ти си тук до мен
и с всяко твое движение
някъде далеч нещо се премества,
което кара нещо в мен самия да се движи.
Аз съм роден в годината на твоето изгнание.
В очите ти една жена правеше кукли.
Във формата на мъртвите си близки тя правеше кукли
и ги подреждаше
на перваза точно срещу моя поглед.
Една носеше на главата си моята шапка.
Друга беше с моите обувки.
Аз бях направен от нейните загуби.
Ти ме погледна
и дъждът все още валеше
върху багажа ти
и върху обувките и шапките на мъртвите.
Аз те целунах
и споделихме
загубите си.
Превод от английски Людмила Миндова