Манол Глишев: Известен късмет
Известен късмет
човек трябва да има известен късмет
щом старият му баща става сутрин
точно навреме за къкрещата кафеварка
сложена на огъня от добрия дух ариел
и просперо казва гледай бе гледай
какъв е само изгревът
вярно сградите са малко скучни
това е някакъв кубизъм ли какво
обаче въздухът раздвижва дремещите фасади
слънцето още не се вижда но става така
че заради него те спират да сивеят
тук малко розово там малко синьо
значи направо се е утрепало да го рисуваш
ама не можеш виж да беше жив дядо ти
той беше голяма работа
ти само нещо позаписваш
кой те знае дали нещо смислено
(е как да му каже човек
не бе тате писах си цяла нощ
с една страхотна мацка чак в полша
вместо да си пиша есето)
а дядо ти щеше вече да е сложил статива
(да бе тате прав си би рекъл човек
и като гледа двора с изгрева над него
с току-що млъкналите птици
осъзнава че го няма старият орех
някой от съседите го е отсякъл
а това също няма да се каже на бащата
обаче липата огромната липа
все още си е там и ей сега
преди човек или баща му да се усетят
ще стане толкова зелена
колкото никога не е била
освен може би миналата пролет)