жалба по хòрата на раф селинджър
раф селинджър се влюби и щом заобича истински
от себе си излезе сякаш че от карцер
и блeсна в собствено сияние
без кусур недостатък и дефект
като коне и крави в края на деня
самотно раф разливаше водите си
блесна навънка като слънце
не по затворнически блед и не разбунен
“полека че боли” казваше раф
на разните мъже с грапави длани
покрити като момчурляци с мед
отнемащи победата от победителя
“о ангеле който се кланяш в първата половина”
гневеше се раф селинджър дълбаеше
през вятъра загърнал го в прозирност
през опакото на лошите дни които му ядяха истината
“ако кураж е да си предпазлив – тъй раф говореше –
ако одеждите са голота и нищета а щастие плачът е
и изцелението смърт то любовта гори в омразата ти” казваше
с големи извинения накрая
всички прозорчета се хлопнаха
когато раф селинджър издъхна
и между обичта му и околностите поникна топлина
и ги събра двете в него самия
“ех времена не разстояния разделят мен от мен
и мойта топлина от моето слънце” казваше раф
вече почти стопен под сянката
която му гасеше нуждата да бъде
над неговите хора се надигна честата забрава
ала раф селинджър пътуваше закътан
от голо тяло някъде намерено
или пък просто младо
Превод от испански: Нева Мичева