Анте Поповски: Загледан в книгата на родените
ЗАГЛЕДАН В КНИГАТА НА РОДЕНИТЕ
Ежедневно прелиствах книгата на родените,
докато не намерих и онзи ред,
в който се разпознаваха и буквите на моето име –
синджирче от глухарчета, което децата изплитат напролет.
Дълго стоях над тях, гледайки как тичат през лятото,
как се крият между тревите,
как се изкачват по овошките –
как се усамотяват, още непроходили.
Когато чуха гласа ми, ме познаха, почервеняха,
а после почнаха да ми махат със ръчички,
гледайки през мене:
как помъдрява денят,
как се вкаменяват гърдите на майка ми
и как постепенно пониква трева
между моите кости.
Когато привечер отново надникнах във книгата,
стори ми се, че са побелели, че са се смалили,
и са заспали като дечица в постелята на книгата –
покрих ги с тъмната завивка на моите горчиви години.
Превод от македонски: Роман Кисьов