Никола Маджиров: Бърз е векът
БЪРЗ Е ВЕКЪТ
Бърз е векът. Ако бях вятър,
щях да беля корите на дърветата
и фасадите на периферните сгради.
Ако бях злато, щяха да ме крият в сутерени,
в рохкава земя и между счупени играчки,
бащите щяха да ме забравят, а синовете им
дълго щяха да ме помнят.
Ако бях куче, нямаше да ме е страх
от бегълци, ако бях луна, нямаше
да се страхувам от смъртни наказания.
Ако бях стенен часовник,
щях да скривам пукнатините на стената.
Бърз е векът. Преживяваме слабите земетръси,
гледайки към небето, а не към земята.
Отваряме прозорците, за да влезе въздух
от местата, където никога не сме били.
Войни не съществуват, защото ежедневно някой
наранява нашите сърца. Бърз е векът.
По-бърз от словото.
Ако бях мъртъв, всички щяха да ми вярват
когато мълча.
Превод от македонски: Роман Кисьов