Александър Байтошев: Отвореното небе над София
Отвореното небе над София
По Вим Вендерс
Ръката не помръдва,
в черно-бяла осветеност на киносалон.
Виждахме лудите по покривите.
Градът пълен с мисли.
Един гледаше
момиче на трапец.
Искаше да стане смъртен.
Отпътувах.
Върнах се.
Отново ти.