Марк Странд: Моят живот
Моят живот
Огромната кукла на тялото ми
отказва да се изправи.
Аз съм женска играчка.
Майка ми
ме приготвяше за приятелите си.
„Говори, говори”, молеше ме тя.
Аз си движех устата,
но думи не излизаха.
Жена ми ме смъкна от рафта.
Лежа в ръцете й. „Ние сме болни
от нас самите”, прошепна тя.
И аз лежа скован.
Сега дъщеря ми
ми дава пластмасов биберон
пълен с вода.
„Ти си истинското ми бебе”, казва.
Горкото дете!
Поглеждам в кафявите
огледала на очите му
и виждам себе си,
изчезващ, потъващ надолу
в бездна, която тя не знае, че е там.
Останал без дъх,
не ще се изправя отново.
Приближавам смъртта.
Животът ми е малък
и още се смалява. Светът е зелен.
Нищото е всичко.
Превод от английски: Пейчо Кънев