Белослава Димитрова: Природа
Природа
Под дървото крясък
фосили се изсипват
върху главата ми
две животни се обичат
завиждам им в детайла
осъзнавам положението
в което съм изпаднала
натрапчивият стремеж
към действие успокоението
нито с господ нито с теб
бихме могли да дискутираме
жертвениците отдавна са измити
взирам се в онзи възможен миг на щастие
и се опитвам да не мърдам