УРОБОРОС
Кръгът който затваряш
е всъщност
нашият път
към себе си
девствено знание
цветове
сън.
Върти се
жадната вода
и колкото и далече да отива
се завръща
за да пие
от своя извор.
И ние като нея
от кръга
излизаме
само вътре.
Смъртта е навън
будно е само
ядрото
във Всичко.
Всичко е праг
и безкраят
и зрънцето пясък.
Нямат ръб
нито времето
нито пространството
нито пра-викът
от който те произлязоха.
И святка
като мълния
Голямата Памет
златното Аз
във нея.
Уроборос.
Превод от македонски: Роман Кисьов