Кънки
Тя се пързаля, а червената й плетена шапка използва погледа ми като свое въже, на което двамата разиграваме вятъра наляво-надясно, докато кънките й хруптят по замръзналото езеро.
Купих й тези кънки преди две години, от една заложна къща, за двадесет лева, за да не се чувствам толкова виновен, че забравих рождения й ден. Сега обаче се чувствам двойно по-виновен, защото тя ги обикна и свърза свободата си с тях.
Питам се, колко ли сняг трябва да се изсипе, за да ни затрупа тук за вечни времена и дали някога ще се превърнем в ходещи снежни човеци.
Питам се също и защо за бога се питам такива неща.
Наляво-надясно, така танцува тя и всеки път когато залитне, ме поглежда, но не от срам, че се е изложила, а защото е смешно.
И то наистина е смешно, и аз наистина се усмихвам.
Паля цигара и издъхвам синкавия дим в тази Андерсенова приказка, а пръстенът в джоба на дънките ми ме убива, но аз решавам да не го вадя, защото днес не е денят, в който ще й го дам.
Купих го преди два месеца от една заложна къща, за доста повече от двадесет лева, за да не се чувствам толкова виновен, когато тя ми каже, че носи детето ми.
Сега обаче всичко изглежда излишно, защото аз дори нямам кънки.