Акгюн Акова: Тате стига си ми викал
ТАТЕ СТИГА СИ МИ ВИКАЛ
на тези които разтварят чадърите си да предпазят пътя от намокряне
тате стига си ми викал
славеите от горите ми пропъди
и взриви вратите на слуха ми
а вратите тате а вратите си отнесоха прозорците
тенорите избягаха от гласните си струни
и наоколо се пръснаха новоизлюпени диктаторчета
тате, колко ли сопрани дето те желаеха отпратихме
тате стига си ми викал
разкажи надълго-нашироко за орлите кацнали върху пилоните
как с острото си зрение
не забелязаха ловците леле мале ле
тате шансът е измама характерна за звездите
по звездите плюхте плюхте и ги сторихте планети
закачихте на Земята колие от нации изтребващи се помежду си
аз в тетрадката грижливо си записах и лъжите не забравих
за министрите, които бъркат радиацията с радиата
капките роса, които дъвчат покрива на Парламента със кюфтета алангле
подир родилните болежки на жените раждащи страни-джуджета
не забравих
и мъжагите забравили
брадите по лицата и лицата по брадите си
а също и шрапнелите в копривените ниви
от бомбата превърнала Угур Мумджу във ние
не забравих
всички близки и далечни клопки тате
ти си детско камионче сгазено от пътя
ти си мъково дърво
което снежният товар прекършва
даде пролетта назаем на задръстените
те така и не я върнаха
а пък тате как без пролетта ще разберем
какво му се е случило на слънцето
тате стига си ми викал
думите ти влезли през едното ми ухо
запушват другото
да бях в Буенос Айрес викам си
застанал на перона Евин
влак крадящ от тъмнината птици
някакъв беглец избегнал ножа
в град бедрата на тангото вдигнал нависоко
но добре е, че съм тук, тук без да съм забравил нищо
тук
където знанието предизвиква по-голяма болка от незнанието
тук и тъкмо срещу тебе
времето в затворите бе някакъв балсам
в болниците часовете се придвижваха подобно
параход-съсирек
нейде съществуваха мъже които пазеха честта
на своите жени върху езиците си
малчугани изоставяни по телевизионните канали
риби вкопчени в морето за да не нападат на небето
имаше и статуи на Ленин сваляни в депата
на Съветската Русия
тате ти защо не сложиш в джоба си
стените от ума си
тате стига си ми викал
не разбираш
че светът е марка
чийто гръб потиснатите ближат
докато ни глътне черна дупка в Космоса
ще бъдеш котка бутната във шахтата на асансьора
тук е мястото да кажа
тате партиите за които ти гласува
ни доведоха дотука
ала аз съм тук, тук без да съм забравил нищо
застанал мирно доживотно разтревожен
в чест на близкото ни минало
тате стига си ми викал
докъде би стигнало
ако ранят в крака едно стихотворение
ти тате не на мен на себе си повикай
в противен случай всичко може да приключи
Превод от турски: Азиз Шакир-Таш