ТАТЕ СТИГА СИ МИ ВИКАЛ
на тези които разтварят чадърите си да предпазят пътя от намокряне
тате стига си ми викал
славеите от горите ми пропъди
и взриви вратите на слуха ми
а вратите тате а вратите си отнесоха прозорците
тенорите избягаха от гласните си струни
и наоколо се пръснаха новоизлюпени диктаторчета
тате, колко ли сопрани дето те желаеха отпратихме
тате стига си ми викал
разкажи надълго-нашироко за орлите кацнали върху пилоните
как с острото си зрение
не забелязаха ловците леле мале ле
тате шансът е измама характерна за звездите
по звездите плюхте плюхте и ги сторихте планети
закачихте на Земята колие от нации изтребващи се помежду си
аз в тетрадката грижливо си записах и лъжите не забравих
за министрите, които бъркат радиацията с радиата
капките роса, които дъвчат покрива на Парламента със кюфтета алангле
подир родилните болежки на жените раждащи страни-джуджета
не забравих
и мъжагите забравили
брадите по лицата и лицата по брадите си
а също и шрапнелите в копривените ниви
от бомбата превърнала Угур Мумджу във ние
не забравих
всички близки и далечни клопки тате
ти си детско камионче сгазено от пътя
ти си мъково дърво
което снежният товар прекършва
даде пролетта назаем на задръстените
те така и не я върнаха
а пък тате как без пролетта ще разберем
какво му се е случило на слънцето
тате стига си ми викал
думите ти влезли през едното ми ухо
запушват другото
да бях в Буенос Айрес викам си
застанал на перона Евин
влак крадящ от тъмнината птици
някакъв беглец избегнал ножа
в град бедрата на тангото вдигнал нависоко
но добре е, че съм тук, тук без да съм забравил нищо
тук
където знанието предизвиква по-голяма болка от незнанието
тук и тъкмо срещу тебе
времето в затворите бе някакъв балсам
в болниците часовете се придвижваха подобно
параход-съсирек
нейде съществуваха мъже които пазеха честта
на своите жени върху езиците си
малчугани изоставяни по телевизионните канали
риби вкопчени в морето за да не нападат на небето
имаше и статуи на Ленин сваляни в депата
на Съветската Русия
тате ти защо не сложиш в джоба си
стените от ума си
тате стига си ми викал
не разбираш
че светът е марка
чийто гръб потиснатите ближат
докато ни глътне черна дупка в Космоса
ще бъдеш котка бутната във шахтата на асансьора
тук е мястото да кажа
тате партиите за които ти гласува
ни доведоха дотука
ала аз съм тук, тук без да съм забравил нищо
застанал мирно доживотно разтревожен
в чест на близкото ни минало
тате стига си ми викал
докъде би стигнало
ако ранят в крака едно стихотворение
ти тате не на мен на себе си повикай
в противен случай всичко може да приключи
Превод от турски: Азиз Шакир-Таш