3 СЛЕД ПОЛУНОЩ
На поетите в моя живот…
в три след полунощ
когато всички пепеляшки спят
поетите безмълвно си говорят
очите им са кани, пълни с биле и любов
преливат чашите с горчиво вино
размахват шпаги – стихове летят
ранени думи,
образи,
въздишки…
в три след полунощ
когато всички хора спят
поетите изпридат нишки
от собствени истории, съдби
воюват с метафори незрими
поетите като шивачи всяка нощ кроят
и прекрояват този свят за нас,
но по-добър,
и по-красив,
и в рими…
в три след полунощ,
когато всички просто спят
поетите дори не си говорят
очите им са клади и горят
дуел на мелници, които
помежду си спорят…
в три след полунощ
поетите не спят….
14. 04. 2013 г.