И ПОВЕЧЕ ПЯСЪК
тези дни започват с някогашните дни:
някой сяда на ръба на леглото,
пита ме дали нощите са отпечатани върху кожата,
дали съм сънувала как ме покриват пясъците.
[твоето ухание на бор изпълва стаята.]
(от лято на лято ми се казва, че си изчезнал. че трупът не е бил намерен
и плува в някакво море. когато влизам днес във водите му, затварям плътно очите си)
питам те дали някога под морето си виждал планини.
дали можеш да ги накараш да изчезнат и после да се появят отново
ще ти донеса нещо от далечна страна, ще прилича на теб
дете със златна коса, което отгледах тук, в морето.
магиите, които правим, приличат на нашите утрини.
събуждаме телата си заедно с рибите, потапяме ги под пясъчните дюни.
удряме се в очертанията на брега
и плуваме гротескно. понякога чакаме часове наред да се появят отново.
(от лято на лято ми се казва, че си изчезнал. че трупът не е бил намерен
и плува в някакво море. когато влизам днес във водите му, затварям плътно очите си)
*
оттогава вече ноктите ми не растат.
покривам ги с ръцете на другите, а после се отдалечавам.
хората сядат до мен,
искат да уловим утрините заедно,
без да знаят, че аз никога не се сбогувам.
(аз съм като дървен кораб, на който пренасят само мъртъвци)
Превод от румънски: Лора Ненковска