ТРЕПЕРЕЩАТА ПЛАХОСТ ПИШЕЙКИ СТИХОТВОРЕНИЕ ЗА ЦВЕТЕ
I.
Пръснати семена
По-малки от зеницата на око
Ако ги отбереш и засадиш
Плодородна пролет ще поникне
II.
Вятърът е стебло на дърво в танца му
Не може да докосне покрива на небето
С треперещите си листа
Изкачва пеперудената планина
Набраздява реката с ухание
III.
Лицето му пламва под слънцето
Разхлажда ума си в езерото
Умножава се когато се разпръсва
Сякаш стърготина от дърво
IV.
Видях го да говори с пръсти
Никога не се изчервява от голотата си
V.
Бинокълът на небето по кожата му
Когато стигне дъното
Намира блестящи думи
Рисува птиците които кърми
С тези думи
VI.
Видът на прекършеното му стебло
Ще води обърканите в живота
Стихът разцъфва в устата му
Зашеметява дъжда
VII.
Един ден внезапно
Изумено венчелистче се замайва
На зимния облачен хоризонт
Живо е под леда
Родено стомана през пролетта
VIII.
Понякога съблича цветовете си
Но никой не го е видял да се изчервява
Никога не се крие от света
Пътува към бъдещето
С гласа си в корените
IX.
Дреболиите имат
Неизразима смърт
Подобно на фразата
Пишейки стихотворение за цвете с върха на писеца
Кара безгрижните птици на долината
Да се смеят до смърт
Превод от английски Цветанка Еленкова