ПРЕСЕЛЕНИЯ
Ти виждаш всичко, всичко: и дишането на мухите, и свирещия чайник,
и куршума, изстрелян безхаберно в изгрева, мотива на тапета, полумрака
в бароковата зала, и прашните цигулки, забравени от бързане
върху паркета, и надписа, изписан на езика на двамата пророци,
дошли да проповядват при славяните, и вещите, обляни в светлина,
и писъка, отскочил до небето, и блясъка на тежкия метал,
колоната на майките и младенците, босилека,
ухаещ върху скрина, и тъничката струйка сливов сок,
изтичаща в напуканата пръст с печати на внезапно отстъпление.
Да, всичко. Виждаш гробища. И метастазите на клади пламнали.
Тук свършва този свят. Редът на силата се връща към
огнището. Магията на словото угасва. И ням стои девическият хор.
На изток водят стъпки през снега. Безсмислени са опитите да ги
скрият. Камбаната – сега го знаеш – бие: за вас и нас.
От стихосбирката "Град и дете", 1996 г.
Превод от словенски: Людмила Миндова