Алеш Дебеляк: Преселения

ПРЕСЕЛЕНИЯ

Ти виждаш всичко, всичко: и дишането на мухите, и свирещия чайник,

и куршума, изстрелян безхаберно в изгрева, мотива на тапета, полумрака

в бароковата зала, и прашните цигулки, забравени от бързане

върху паркета, и надписа, изписан на езика на двамата пророци,

дошли да проповядват при славяните, и вещите, обляни в светлина,

и писъка, отскочил до небето, и блясъка на тежкия метал,

колоната на майките и младенците, босилека,

ухаещ върху скрина, и тъничката струйка сливов сок,

изтичаща в напуканата пръст с печати на внезапно отстъпление.

Да, всичко. Виждаш гробища. И метастазите на клади пламнали.

Тук свършва този свят. Редът на силата се връща към

огнището. Магията на словото угасва. И ням стои девическият хор.

На изток водят стъпки през снега. Безсмислени са опитите да ги

скрият. Камбаната – сега го знаеш – бие: за вас и нас.

От стихосбирката "Град и дете", 1996 г.

Превод от словенски: Людмила Миндова