СЛЕДИ ЧЕТИРИДЕСЕТ ДНИ
След четиридесет дни очите прохождат. Всички се раждаме слепи. Проглеждането е разпознаване. Единствено силуетите ни насочват. Реакциите към светлото и тъмното. Еднакви дози святост, и в тъмнината, и в светлината. Плачът оформя дробовете, извиква въздуха. Майчината гръд все още е свещена земя, единственото място, където намираме утеха. Докато кърми, майката изпитва сладостна болка. Детето - сладост. Гърдите й тежат от сладък сок.