Зачеване в гората
На Дилън Томас
Крилати черни мравки с причудливи щипци,
зная като тях да лазим можем по иглите борови,
да забиваме острите си зъби в дъното на тази
предачница за ветрове, и да изхвърляме конците
й по кървавите им езици, които ще ги плюят
долу по сводовете черни, крепящи тъжното
око на мрака, игли червени ще капят и ще дупчат
тихата земя, и дъхтящите усти на севера ще
надуват свирките си между стволовете.
Ще ги слушаме и ще продължаваме -
напаст за всеки растеж - да косим гори,
докато те сами прощават се със себе си
в хвалебствен реквием от най-сух хербарий,
като тях да лазим можем, зная
и ако има там долу да ни гледат още двама,
мравояди зли, или хамелеони благи,
да, щурците скърцащо изгасват
сухи, жадни, навезани на връв от кръв,
фенерите им музикални за последно
премлясват в светлината на сезона,
да, порой сега ни трябва от звезди,
свещени констелации да се килнат
и да паднат като влажни старчета
разгадали тайната на вдълбаните пространства,
да паднат в ръцете си с бокали
пълни с тъмно мазно вещество,
за растежи всякакви най-лоша напаст,
цигулките на контрабас и лък извит,
с чиито тетива горски духове, като
демони-деца, ухилени са бръмвали стрелите си
към бляскащата горе святост,
цигулките на контрабас и лък извит,
за последно щурчетата да дръпнат
и ако има долу там още двама да ни гледат
хамелеони благи, или пък мравояди зли
нека чуят нашата симфония, като одежда
съшивана от борови игли хвърчащи свирепо
към твърдта, нека чуят нашата симфония,
зная като мравки причудливи с черни остри
щипци да нагризем небето тъмно можем,
и облаците в него и луната, да се разкапе всичко
и да литне с глава надолу,
за напаст всяка дяволски растеж –
виж хобота смучещ мравоядски,
виж в облото око на хамелеона,
гората борова пращи, небето черно,
белите звезди, северните дъхове на ветровете,
засмукани са, виж там над мравчените ни
глави, плеяда бели облачни петлета
неумолими клюнове засилват,
луната виж, разполовена,
приливи надигат се и вълни титани
сприхаво навлизат по земята в изгрев,
ако има долу там още двама да ни гледат –
кажи им, по-късно нека дойдат,
защото тези борови гори са зли,
ветровете вътре между стволовете им
са демони, а ние черни мравки ангели,
свят дали светът е който мъчно опитваме
се да спасим, недей им казва,
за мравояда на вселената ний сме мравки,
а в окото влажно и голямо на хамелеона,
всички цветове са други.