Димана Иванова: Париж
ПАРИЖ
Париж, град светъл и богат, голям, и шумен
от хиляди поети досега описан и възпян!...
Париж - енциклопедия на тази свят безумен,
където самнамбулно крача тази нощ под звездния саван!..
Град на мостове, хълмове, джамии и безкрайни катедрали,
град на кралици, фрицове, войничета и малоумни феи!...
Париж - убиец и баща на моите надежди запустяли,
на спирт и духове от дим над нощните бордеи!...
Мостовете ти гръб извиват, сякаш са пригвоздени Атлатни,
и в катедралите трепкат кръшен смях от дъщери и внуци.
Париж - във който тази нощ пилея своите таланти,
за миг да вдъхна влажен хлад и дъжд от твоите капчуци!...
Париж, град, в който мъжкото и женското са в непонятно равновесие!...
Под мостовете Мирабо, Ел Хаким или Александър Трети,
тече навеки любовта с геометричност на прогресия,
и стяга я на Сакре Кьор полата, на Мадоната корсета!...
Тук всичко сякаш че е знак на любовта и свобода,
а също, и на свободата в любовта!...
В „Париж 16” през нощта са скупчени палтата
на куп мъже във вестибюла на бордея!...
А отвънка, сред нощта,
дъждът вали и дим и мрак над този свят разнася
над черните бордеи, над хотели с лимузини, място на страстта,
в чийто купета пак отдават, скупчени във обща маса,
безброй момичета телата си на знатни господа!...
До късно през нощта
гърми тук музика на сферите през водопади от неони,
и черни гълъби, изпляскали високо над предела на света
разнасят леш и дъх на червеи със онзи незаконен
рев, който ме възбужда и смразява вдън кръвта!...
От Нотр Дам се чува орга, като страстен зов,
и от икони хиляди светци
на всичките езици тук говорят си.
В молитвата на Сакре Кьор жужи мълвата за любов
и бъбренето на художниците от Монмартр
напомня на тълпата сред площада Тудафе,
че днес пак няма да изкарат франкове дори и за кафе,
и няма никога да литне Ангелът на Шартър
нито над скромния поет, със драматичен чартър,
нито над бюстовете на Пикасо, Ван Гог или Клод Моне.
А днес, във Лувъра, в отдела на Мюзе д, Орсе,
разхождаха се две туристки уморени
и нежно се докосваха по дланите, чак до самите вени,
пред рамката на Мона Лиза от Да Винчи!...
А след това поеха към Мюзе Дьо ла ви Романтик,
отдето страстно ги погледна, със изискан тик,
бюста Санд. В безкраен час пиха кафе!...
Димяха над цигарите, като над пепелно аутодафе!...
Една на друга се любуваха, като танцьорки в мадригал,
и чак привечер прекосиха тихо плочника Пляс Пигал,
и си закупиха нещата от секс магазина,
и влязоха, най-сетне, във Хотел дьо Суе,
като за миг прочетоха над себе си табелката, но всуе!,
„Тук някога почина журналистът
и политик от български произход
З. Стоянов!”…
„Дали пък тези две туристки не са от Репюблик дьо ла Булгари?”,
прошепна тихо вдън сърцето си човекът от рецепцията!...
Ах, не знам, не знам!...
Но те ще се обичат вечно тази вечер, без тъга и срам,
в легло над гроба на Стоянов, там, на шестия етаж,
и твойта плът
ще бъде неин плаж,
а пък мъжът от контрацепцията -
техен паж!...
В Париж - град на високи скорости и страсти, радости и красоти,
на безнадеждна скръб, оваляна сред дъх на гълъби и леш от перушина!...
Париж - града на толкоз бавна смърт и недокоснати небесни висоти,
че като купола над света ти свети всяка нощ Всемирът!...
Париж - последна радост, мъка, болка и мечти,
град, в който мъжкото и женското
над гроба на Захари
се намират!...
Из „Покана за баща” (изд. „Ерго”, 2012)