Сълзотворни епитафии
алеята е поразяващо празна
дали защото е зима
затварям очи за да стигна до там
накъдето не съм тръгнала
плочите говорят гледат
помнят чакат
чакат свиждането
което понякога просто не идва
поне не в лицата на хора
които познават
затова ги посещавам
чета епитафиите и плача
някои лица са толкова красиви
други толкова млади
затварям очи и протягам ръце
върховете на пръстите ми докосват ледения мрамор
отварям ги
и в елипсата виждам огледало...