Данило Киш

Данило Киш е роден на 22. ІІ. 1935 г. в Суботица. Син на унгарски евреин и майка черногорка, той е кръстен в православна църква, което му спасява живота през 1942 г. Детството си прекарва в Унгария, а гимназия завършва в Черна Гора. Завършва специалност „Обща литература и теория на литературата” в Белградския университет. Свързан емоционално и интелектуално с Франция, където от началото на 60-те години преподава като лектор по сърбохърватски език в университетите в Страсбург, Бордо и Лил, след скандала по повод книгата му „Гробница за Борис Давидович” (1976) през 1979 г. избира доброволното „джойсовско” изгнание в Париж, където остава до края на живота си.Творчеството на Киш включва романи, разкази, драматургични текстове, есета и полемики. Първата му книга, „Мансарда” (сатирична поема), е публикувана през 1962 г. в Белград. Следват романите „Псалм 44” (1962), „Градина, пепел” (1965), „Ранни грижи” (1969), „Пясъчен часовник” (1972), сборниците с есета и интервюта „По-етика” (1972) и „По-етика ІІ” (1974). След „Гробница за Борис Давидович” Киш издава полемично-есеистичната книга „Час по анатомия” (1978), драматургичния сборник „Нощ и мъгла” (1983) и книгата с разкази „Енциклопедия на Мъртвите” (1983).

Страстен читател през целия си живот, Данило Киш публикува множество свои преводи на Ендре Ади, Йожеф Атила, Миклош Радноти, Лотреамон, Превер, Бодлер, Верлен, Реймон Кьоно, Марина Цветаева, Николай Гумильов, Йосиф Бродски и др. Преводач и съставител е на няколко антологии, сред които се открояват „Нова унгарска лирика” (съвместно с Иван Ивани, 1970) и „Бордей на музите. Антология на френската еротична поезия” (1972).

Данило Киш умира на 19. Х. 1989 г. в Париж. Посмъртно от съпругата му Миряна Миочинович са издадени книгите „Горчивата утайка на опита” (1990), „Живот, литература” (1990), „Електра” (1992), „Стихотворения” (1992), „Лютня и белези” (1994) и др. На български език са издадени няколко негови книги, сред които: "Енциклопедия на мъртвите" (Превод: Жела Георгиева. Издателство "Стигмати", 2000), "Гробница за Борис Давидович" (Превод: Александра Ливен. Издателство "Балкани", 2006), "Пясъчен часовник" (Превод: Людмила Миндова. Издателство "Факел Експрес", 2011), "Лютня и белези" (Превод: Жела Георгиева. Издателство "Фама", 2012).