ПОЕЗИЯТА КАТО МУЗИКА НА СФЕРИТЕ
Основните принципи в орфеизма са вярата във възкресението и в безсмъртието на душата. Тази духовна субстанция е длъжна да премине през материална форма на съществуване като се въплъти в тленно тяло, за да продължи развитието си.Еволюцията й е невъзможна, ако не преодолее успешно това стъпало.И когато учението на Исус,което почива на същите принципи, навлиза в тракийските земи - то бива лесно и сравнително бързо възприето от местните, които са наричали Спасителя Вторият Орфей.
Мислители като Питагор и Платон са черпили от същото това учение, а Проклий твърди, че цялата елинска теология е рожба на орфеевата мистагония (въвеждане в мистериите).
В основата на тракийското учение се открива известната днес под името струнна теория или Теория на струните, но при Орфей тя е описана като Музика на Сферите.
Върху принципите на тази теория е създадено цяло религиозно течение в древните средиземноморски култури. Орфеевото послание за любов към хората, природата, животните и растенията като елементи от Цялото, са общовалидни и вечни, защото се опират на Висши вселенски принципи.
Орфей пръв достига до прозрението, че струните на един инструмент са огледало на човешката душа, която е проектирана в геометрията на тона. Той владеел инструмента до такова съвършенство, че слушателите му предпочитали да вярват, че сам бог Аполон измайсторил и подарил на певеца арфата, с която ги омагьосвал.
Истинската причина е, че чрез свиренето и пеенето и изобщо – музиката,той е реализирал на практика теоретичното знание за геометрията на тона или т.н. Музика на Сферите.
Орфей пръв задава и въпроса, дали самата геометрия на тона не е Божият закон – както на Земята, така и на Вселената?Защото е знаел, че „каквото е долу, това е и горе”.Т.е. всичко съществува на принципа на подобието, само мащабите са различни.
Друг важен момент е дарбата му на лечител. Той се смята за първоосновател на резонансното лечение и диагностика, разработени едва през ХХв. от Едмунд Райф и Хулда Кларк.В основата на този метод е отново звука с неговите трептения и честоти.
Благодарение на този метод учените откриват и „невиждана бактерия”, която при липса на фосфор включва в структурата си арсен за изграждането на своята ДНК и РНК, както и за нейните протеини в клетъчните мембрани. С това по-подробно се занимава астробиолога от НАСА Фелиса Улф-Саймън и през 2010г. откритието й става общодостъпно като бактерията е наречена GFAJ – 1 ( пръчковидна екстремофилна бактерия от семейство Halomonadaceae, която включва в метаболизма си арсенови атоми и така поддържа жизнените си функции).
Нейните открития дават надежда, че ще бъде доказан живот на други планети.
От орфеевата геометрия на тона тръгват и някои течения в Теорията на струните.
Теория на струните е модел на теоретичната физика, който обяснява всички налични в природата сили и елементарни частици. Нейни градивни елементи са едноизмерни обекти (струни) вместо безизмерни точки (частици). Струнната теория разработва теория на квантовата гравитация. В нейното поле на интереси попадат и многоизмерни обекти като се предполага съществуването на 11 измерения на пространство-времето, а не само четири – х, y и z и времето t.Новите измерения не отричат вече съществуващите, а ги допълват, за да моделират по-пълно и цялостно картината на битието и вече с научни методи, а не само с философски, теологични и пр.такива.
Теории на струните, които включват обследването на фермионите* са познати и като теория на суперструните. Съществуват няколко разновидности на тези теории, но те представляват гранични случаи на една още по-нова теория М-теорията (Едуард Уитън, Майкъл Дъф, Браян Грийн).
Ще се върна отново назад във времето, защото то все пак (и все още) е фактор в нашата Сфера. Назад, в Средновековието, за да отбележа още един момент, свързан с орфеевата геометрия на тона.
Гуидо д’Арецо е основоположник на съвременната музикална западна нотация (петолинието), с която заменя невмената нотация. Най-разпространеният труд по музика след трактата на Боеций е неговият Micrologus (1025г.)
Гуидо е роден в Италия и получава образование в бенедектински манастир близо до Ферара.Забелязва, че певците са затруднени при запомнянето на Грегорианските песнопения и се заема да изнамери метод, който да ги улеснява. Твърде бързо става известен и тъй като братята монаси са човешки същества и се оказват жертви на страстите си, Гуидо не издържа черната им завист и заминава за Арецо, за да обучава певците в катедралата на града.
Именно тук, той въвежда праобраза на петолинието – четири успоредни линии, всяка от които съответства на определен тон, отбелязан в началото й с буква.Върху линиите и между тях поставя невмите, които вече много точно посочват височината на тоновете. По-късно невмите се трансформират в квадратни ноти, които впоследствие се закръглят за по-лесно изписване.
И пак във връзка с по-лесното запомняне,т.е. по чисто практически причини, той въвежда хексакорда – последованието от шест степени и обозначава всяка една от тях със сричка.
И тук идва най-интересното.
На практика сричките са взети от началните срички на първите шест стиха на химна за св.Йоан Кръстител, в който певците молят да бъдат предпазени гласовете им.
UT queant laxis
REsonare fibris
Mira qestorum
FAmili tuorum
SOLve pollute
LAbii reatum
Sancte loannes
По-късно към тях се добавя и обозначението на тона „си”, което се получава от първата сричка в седмия стих, а UT(„към”) се сменя с по-благозвучното DO.
Но каква е истинската причина, за да избере Гуидо точно този химн за основа на цялата си музикална система? Имало е много други, при това по-известни, по-благозвучни и пр. църковни песнопения, от които той е могъл да използва онова, което му е необходимо.
Гуидо д ‘Арецо е бил запознат с Музиката на Сферите (Теорията на струните) и разбира, че основата на тази песен е още по-дълбока.
В този химн са закодирани връзките на музиката с астрономията. Въпросните начални срички – в полето на М-смисъла - посочват следните обекти:
UT – „към”, което по-късно Гуидо променя на DO – Domini,господар, Господ,т.е. към Господаря на света
RE – rerum,материя
MI – miraculum,чудо
FA – familias planetarium, семейството на планетите,т.е. Слънчевата система
SOL – solis, Слънце
LA – lactea via, Млечният път, т.е. Галактиката
SI – siderae, Небеса
И отново DO – Господарят, Господ.
Цикълът се затваря.Но започва нов хексакорд. Нов цикъл.
Продължавам по следите на познанието за геометрията на тона и стигам до средновековната легенда за флейтиста, който спасил цял немски град от плъховете.Свирейки на инструмента, той примамил и повел след себе си животните и ги издавил. Но отново се появява човешкото невежество, тук под формата на неблагодарност (управниците на града не заплатили уговорената сума на тайнствения музикант).Загадъчният герой наказал това като се появил по-късно, отново свирейки на флейтата си, но този път след него тръгнали децата.Инструментът бил настроен на друг тон, на друга дължина на вълната.А децата,с изключение на две – едното било глухо, а другото сакато – били отведени (не)знайно къде.
В някое от останалите десет измерения.
Друг пример разбира се е дервишкият танц, при който танцьорите се въртят в кръг около собствената си ос. Тук също се съединяват в едно физични, философски, музикални, теологични кодове, чиито корени отново са в орфеевото учение.
Музиката на Сферите.
Мантрите в източните религии.Звуковете, издавани от делфините, които са техния своеобразен „език”.Гръмотевиците при буря, които не винаги поразяват, а онези, които го правят издават точно определен тон и попадат на точно определени места, привлечени от някои фактори, което е отбелязано още от Никола Тесла. Опити на руски учени, довели до забележително откритие - превръщането на ембрион на жаба в саламандър, използвайки само даден набор от думи и звуци, настроени на определена честота.След което животното продължило да се развива като саламандър, не като жаба.
Примерите са многобройни.
Засягам всички тези въпроси от музиката, теологията, медицината, математиката, физиката, химията, астробиологията – за да подчертая, че съзнанието не е единично, а многоизмерно. А многоизмерността на над-смисъла (М-смисъл) има различни проявления.Вече не можем да подминаваме или да се отнасяме с пренебрежение към необходимостта процесите и явленията да бъдат разглеждани не по отделно, а общо. Само така цялата картина на битието може да се изясни. Наред с изброените научни дисциплини, аз поставям и литературата, която като че ли винаги стои някак встрани и никога не е взимана твърде сериозно. На нея се гледа като на някакво художествено поле (измерение), което се занимава с фикции, а не с реалности.
Но литературата е част от новия поглед върху цялата битийна картина.Фокусирам вниманието върху над –смисъла(М-смисъл) и над-съзнанието (М-съзнание) като липсващите елементи по веригата. А това неминуемо отвежда към всички останали научни дисциплини, за които писах по-горе.
Ще завърша този текст с един красив образ за разясняване на М-смисъла.Ако се пренатегне струната, тя ще се скъса. Но ако е твърде отпусната – тя няма да издаде правилния тон.
М-смисълът е в прецизната настройка на над-съзнанието, за да свири то съвършено и в абсолютна хармония с Цялото.
А как става това в сферата на Словото – със сигурност може да ни посочи поезията.
*фермиони – по името на Енрико Ферми, който пръв разработва статистиката на частиците, подчиняващи се на принципите на Паули.Това са всички елементарни частици с полуцял спин (напр.електрон,протон, неутрон,неутрино, кварк).Фермионите са неразличими и си въздействат един на друг посредством размяна на бозони. Двата основни вида в стандартния модел са кварките(те изграждат протоните и неутроните) и лептоните(неутрино, таон,мюон и електрон).Всички те имат полуцял спин,т.е. полуцели значения на константата на Планк h.