ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ БОБИ
на Яна Левиева
какво ли би било изкачването в онзи ден
ако в последния момент не бе влетял
преди да се затвори асансьорът
и влизайки от джоба си не бе извадил
онези нотни листчета – раздаде ги и в миг
въвлече всички във вокалните си оркестрации
в кутията на асансьора се просмуква цвят
от вибрациите на гласовите им кутии
полифонична тяга към високите етажи
съзвучие нестройно което ги настройва
прави ги причастни с пеещия дух и днес
онази тежка сплав на загубите се разпръсква
а четирите октави на Макферин – чисти небеса
които в миг прощават всичко за годините
от партера до пожелания етаж и на обратно
Из „Брик Лейн: неделя”, 2012